Най-странните космически теории
На 4 октомври 1957 година Спутник на Съветския съюз е изведен в орбита и галактическата епоха стартира. Но С Д. Тъкър, създател на Space Oddities, предлага забавна концепция – въпреки Спутник да е отбелязва началото на физическото проучване на вселената за човечеството, ние към този момент сме го изследвали с мозъците си от хиляди години…
Австрийският астрономХанс Хьорбигер (1860–1931) не има вяра в звездите и в книга от 1913 година изненадващо твърди, че Млечният път е изработен напълно от лед. Според Хьорбигер редица солидни ледени блокове с размера на планетата се носят в космоса, обграждайки цялата ни Слънчева система в непрогледен бял пръстен. Светлината от няколко действителни слънца оттатък ледения пръстен проблясва през него, отразявайки се в солидните му ледени кристали, което основава усещане у наблюдателите на Земята за милиарди звезди в мастилената мрачевина на нощното небе.
Други астрономи може да се опитат да покажат фотоси на хипотетичните „ звезди “ в Млечния път като доказателство, само че Хьорбигер има елементарен отговор за тези причини: всички сходни изображения са просто имитации. Що се отнася до всевъзможни досадни математически възражения, които биха могли да бъдат отправени към неговото предложение, Хьорбигер има още по-категоричен отговор. „ Математиката – споделя той един път – не е нищо друго с изключение на неистини! “.
През 50-те години Джон Бредбъри, хироподист (подобно на ортопед) от Аштън ъндър-Лийн, Англия, създава нов тип телескоп с невероятните 15 лещи. Според Брадбъри, колкото повече лещи има вашия телескоп, толкоз по-добър поглед към небесата ще се получи. Неговия (според него) му разрешава да види самия борд на самата Вселена, който е правоъгълен, изработен от метал и с магнитни качества. Специалният му телескоп също по този начин по някакъв метод разрешава на Брадбъри да разбере, че Земята въобще не е сферична, а е плоска от горната страна, където е живее човечеството, и полусферична изпод, като грейпфрут, срязан на половина.
Що се отнася до Луната, Брадбъри споделя, че тя е построена от тънка обвивка от въглерод с дебелина 2-5 сантиметра и е леко изпъкнала. Докато пътува през небето, тя натрупва огромни количества фосфоресциращ пластилин от някакъв незнаен източник – от ден на ден и повече всеки ден, до момента в който е изцяло покрита, което довежда до това, което назоваваме пълнолуние. След това, когато тежестта на този пластилин стане прекомерно огромно, стартира последователно да пада, до момента в който падне напълно и не можем да забележим луната. Една нощ през 1953 година Брадбъри твърди, че вижда великански пръст от пластилин да излиза от върха на Луната, в действителност забележителна панорама, само че и такава, която никой различен не съумява да удостовери, защото никой различен астроном не има един от неговите многолещови телескопи. Причината, заради която никой не има такова устройства, е, че, пълнейки го с толкоз доста стъклени лещи, Брадбъри получава силно изкривени изображения, които въобще нямат нищо общо с действителността.
Самюел Шентън (на главната снимка) е водач на Международното общество за проучване на плоската земя (IFERS), което основава през 1956 година Според него „ плоска земя “ е много наподобява на гигантска чаена бисквита, с огромна кръгла стена от лед по ръба. През 1962 година Шентън изяснява основите на своята доктрина по този начин: „ Виждате ли, светът е плосък, като плоча. Той е постоянен и не се движи или върти. Той е заобиколен от солидна ледена бариера и всичко е на дъното на [цилиндрична] яма в това, което ние назоваваме „ Майката Земя “, която е низина, толкоз огромна, че е безкрайна. Когато пътуваш по света и се прибереш на същото място, това е като да обиколиш ръба на чинията. “ Освен това Шентън допуска, че изчезналите хора, които един ден напущат домовете си и по-късно в никакъв случай не се връщат, може просто да са отишли твърде надалеч инцидентно и по-късно да са паднали от ръба на света, до момента в който се пробват да преминат ледената преграда…
Като се има поради естеството на вярванията на Шентън, настъпването на галактическата епоха се оказва много неловко за него. На 24 декември 1968 година той следи по какъв начин НАСА прави крайната неистина. Пред телевизионна публика онлайн от към 500 милиона, астронавтите на Аполо 8 обръщат камерата си към самата Земя, показвайки притеснителни доказателства, че тя е кръгла. Шентън, който има вяра, че Библията потвърждава, че Земята е плоска, взема решение, че тези фрагменти са просто „ лъжливо покривало “ от НАСА, а до април 1969 година слага екипажа на Аполо 8 на мястото им в шокиращо изявление за Birmingham Evening Echo. Над нашата Земя, споделя той, има голяма водна маса, от която сега сме предпазени от огромен въздушен мехур. Атомна детонация или гигантско земетресение може да накара този въздушен мехур да се спука всеки миг и още веднъж да наводни света, както в дните на Ной, когато светът явно е квадратен. Шокът от втори „ Голям потоп “, предсказан от Шентън, може да бъде толкоз голям, че да накара дискообразната плоска земя да се върне в незнайната си до момента истинска форма, трансформирайки международната бисквита в великански крекер. От това доста хора биха могли да заключат, че господин Шентън е малко вманиачен.
